Егати yuDRMata (според ББ - Уидурма.)- Adobe Digital Editions 4.5

[memwarrior]

Мдааа, одавна не бях се забавлявал с подобно нещо ама всепак камилата не е ясно къде я сърби.... 🙂 (Стига глупости - цитат от известна реклама).

В тези модерни времена "цифровизация, цифровизация,.... дигитализация"  книжарниците решиха и те да са в крак с модата и да поразхвърлят някоя и друга книжка на целокупния народ въоръжен с модерни четци за книги обаче ГРЕДА!!! DRM .... "диванната мафия - помещаваща се във фейсбук" ще каже - "Е*АСИ ТЪПОТО..."

Модерното "скриптерче" с комп от 3-4К лева или MAC BOOM BAM AIR с чип М255 дипломирало се във "....УНИ" нормално е да се порови в гугъл за някой и друг скрипт на PYTHON вършещ чудеса в една стъпка. Категорично съм против безразборното стартиране на скиптове ама ... идилия, сиромашия (Една книга аджеба е 5 кинта).

Да решението за DRM и да се гмурнем надълбоко в техническата част.

1. Инсталираме ADOBE DIGITAL EDITIONS 4.5 - по указание на маститата книжарница и "AUTHORIZE"-ваме компа.

- И сме свидетели на един тон човъркания в RIGISTRY и клончета със интересни имена

Computer\HKEY_CURRENT_USER\Software\Adobe\Adept\Device

Със вътре сложени "username", "key" .... WOW!!!

Е да, "Риба, риба ама ЦАЦА" - Даже изглежда като хлядите BLOB-ове в WINDOWS. И естествено този блоб нормално е човек да го прекара поне един път през DPAPI.

обаче малка "ГРЕДА". CryptProtectData/CryptUnprotectData Microsoft са дали на нас да си сложим и ENTROPY. Уааааууууу колко сложно стана.

....... е с малко дизасемблиране - без това няма да мине и довеждаме резултата до едно парче 32 байта.

<Volume Serial Number><CPU Data 0><CPU Data 1><UserName>.....0x00, 0x00....

Тук интересното е CPU Data, при единия случай  зарежда EAX регистъра с 00 и изпълнава само една инструкция "cpuid", в другия случай EAX e 01 и пак "cpuid"  

И voila... имаме всички компоненти за ентропията...

(до тук сумарно като код)

    ok:=reg.ReadOpen(wrCurrentUser, 'Software\Adobe\Adept\Device',true);
    Username:=Reg.ReadString('username');
    Reg.ReadBuffer('Key',@Key,264);
    SysDir:='C:\';
    vsn:=GetVolumeSerial(SysDir);

е и маститата асемблерска фукция....

function GetCPUID (leaf,subleaf : cardinal 😞 TCPUID;
asm
  push  ebx
  push  edi
  mov   edi, ecx
  mov   ecx, edx

  mov   eax, leaf

  cpuid

  mov   [edi+$0], eax
  mov   [edi+$4], ebx
  mov   [edi+$8], edx
  mov   [edi+$c], ecx

  pop   edi
  pop   ebx
end;

до тук добре....

Прави впечатление следното клонче от registry - "Computer\HKEY_CURRENT_USER\Software\Adobe\Adept\Activation\0001\0003" защото съдържа много плашещи думички "privateLicenseKey", "value" ама в BASE64. Мдааа "Уотсън" - интересно...

Естесвено "ънбейсваме" данните.... и пак в диссасемблера...

...... и намираме AES - CBC 128 и инит вектор "00 00 00 00 ... 00" 16 броя нули. А сега къде е ключа????

ЕЙЙЙЙЙЙ ОТЪРВАНЕ НЯМА ПАК DPAPI. ВЕЗДЕСЪЩО Е.....

plain:=CryptDataForCurrentUserDPAPI(src,ent,false); 

и Имаме ключа....

Декриптиране на "privateLicenseKey"  "value" ..... и НЕ ВЯРВАМ АЗ МЪЛЧИ СТАДИОНА.... В декриптираните данни ASN.1 кодиран 1024 битов RSA ключ - пълен комплект N,P,Q,DP,DQ..... а бе както си му е реда....

 

Няма да продължавам нататък каво се прави с този ключ с "CALIBRE" ....за да спазим добрия тон и да не ми се карат. До ТУК сме под 15 реда код с асемблера даже...

 

[h3xu]

преди 1 час , memwarrior каза:

Мдааа, одавна не бях се забавлявал с подобно нещо ама всепак камилата не е ясно къде я сърби.... 🙂 (Стига глупости - цитат от известна реклама).

В тези модерни времена "цифровизация, цифровизация,.... дигитализация"  книжарниците решиха и те да са в крак с модата и да поразхвърлят някоя и друга книжка на целокупния народ въоръжен с модерни четци за книги обаче ГРЕДА!!! DRM .... "диванната мафия - помещаваща се във фейсбук" ще каже - "Е*АСИ ТЪПОТО..."

Модерното "скриптерче" с комп от 3-4К лева или MAC BOOM BAM AIR с чип М255 дипломирало се във "....УНИ" нормално е да се порови в гугъл за някой и друг скрипт на PYTHON вършещ чудеса в една стъпка. Категорично съм против безразборното стартиране на скиптове ама ... идилия, сиромашия (Една книга аджеба е 5 кинта).

Да решението за DRM и да се гмурнем надълбоко в техническата част.

1. Инсталираме ADOBE DIGITAL EDITIONS 4.5 - по указание на маститата книжарница и "AUTHORIZE"-ваме компа.

- И сме свидетели на един тон човъркания в RIGISTRY и клончета със интересни имена

Computer\HKEY_CURRENT_USER\Software\Adobe\Adept\Device

Със вътре сложени "username", "key" .... WOW!!!

Е да, "Риба, риба ама ЦАЦА" - Даже изглежда като хлядите BLOB-ове в WINDOWS. И естествено този блоб нормално е човек да го прекара поне един път през DPAPI.

обаче малка "ГРЕДА". CryptProtectData/CryptUnprotectData Microsoft са дали на нас да си сложим и ENTROPY. Уааааууууу колко сложно стана.

....... е с малко дизасемблиране - без това няма да мине и довеждаме резултата до едно парче 32 байта.

<Volume Serial Number><CPU Data 0><CPU Data 1><UserName>.....0x00, 0x00....

Тук интересното е CPU Data, при единия случай  зарежда EAX регистъра с 00 и изпълнава само една инструкция "cpuid", в другия случай EAX e 01 и пак "cpuid"  

И voila... имаме всички компоненти за ентропията...

(до тук сумарно като код)

    ok:=reg.ReadOpen(wrCurrentUser, 'Software\Adobe\Adept\Device',true);
    Username:=Reg.ReadString('username');
    Reg.ReadBuffer('Key',@Key,264);
    SysDir:='C:\';
    vsn:=GetVolumeSerial(SysDir);

е и маститата асемблерска фукция....

function GetCPUID (leaf,subleaf : cardinal 😞 TCPUID;
asm
  push  ebx
  push  edi
  mov   edi, ecx
  mov   ecx, edx

  mov   eax, leaf

  cpuid

  mov   [edi+$0], eax
  mov   [edi+$4], ebx
  mov   [edi+$8], edx
  mov   [edi+$c], ecx

  pop   edi
  pop   ebx
end;

до тук добре....

Прави впечатление следното клонче от registry - "Computer\HKEY_CURRENT_USER\Software\Adobe\Adept\Activation\0001\0003" защото съдържа много плашещи думички "privateLicenseKey", "value" ама в BASE64. Мдааа "Уотсън" - интересно...

Естесвено "ънбейсваме" данните.... и пак в диссасемблера...

...... и намираме AES - CBC 128 и инит вектор "00 00 00 00 ... 00" 16 броя нули. А сега къде е ключа????

ЕЙЙЙЙЙЙ ОТЪРВАНЕ НЯМА ПАК DPAPI. ВЕЗДЕСЪЩО Е.....

plain:=CryptDataForCurrentUserDPAPI(src,ent,false); 

и Имаме ключа....

Декриптиране на "privateLicenseKey"  "value" ..... и НЕ ВЯРВАМ АЗ МЪЛЧИ СТАДИОНА.... В декриптираните данни ASN.1 кодиран 1024 битов RSA ключ - пълен комплект N,P,Q,DP,DQ..... а бе както си му е реда....

 

Няма да продължавам нататък каво се прави с този ключ с "CALIBRE" ....за да спазим добрия тон и да не ми се карат. До ТУК сме под 15 реда код с асемблера даже...

 

В днешно време масово се създава код, който не се тества преди да се качи в продукционна среда. Говоря за уеб апликация в следващия пример, а не за десктоп, но аналогията е подобна. Давам пример, без да давам имена на компании. Само ще кажа, че компанията е сред наистина най-големите на пазара с Х брой синиър програмиста и политика да НЕ наемат джуниъри.

7 месеца, 60 програмиста кодират 1 страница със средно сложна логика. При което пускат кода в продукционна и дават на клиента да използва страницата и очакват някакви бъгове съответно... И няма да навлизам във всеки детайл, за да не се припознаят много фирми и да се обидят, но най-критичните и в същото време най-лесните и фундаментални неща за бизнеса на клиента от фронт-енд гледна точка или изцяло липсват, или не работят.

Колкото до десктоп апликациите - голяма част от апликациите, които защитавам с работата си в първите си тестове липсват всякакви защити срещу BoF, плейн текст ключове, креденции и прочие в меморито, реге-то, лефт оувър креденции за оторизиране пред база данни в нетуорк буферите, SQLi и какво ли не още. Листата е дълга.