СТРАТЕГИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ВОДЕНЕ НА КИБЕРНЕТИЧНА ВОЙНА

[Avatara]

Предлагам да погледнем на кибернетичната война от една различна гледна точка.

Когато говорим за киберсигурност никога не бива да забравяме, че както многократно съм твърдял това не е само и единствено компютърни мрежи и системи. Кибернетичната сигурност *както и т.н. "хибридни войни" и "асиметрично въздействие") са нещо много по0сложено и комплексно, изискващо познания, които не се преподават в университетите.

И така нека започнем с основния инструмент на всяка една стратегическа кибернетична операция.

 

Ако можете да повлияете на лидерите,

със или без тяхното съзнателно сътрудничество,

вие автоматично влияете на групата, която те управляват.

Едуард Бернайс (Edward Bernays)

ИНФОРМАЦИОННО ВЛИЯНИЕ

 

1. ПОСТАНОВКА НА ПРОБЛЕМА

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Под информационно влияние ще разбираме въздействие върху човешката психика, което е в състояние да промени начина по който се възприема и интерпретира реалната действителност.

 

Информационното влияние е основен подход в работата на стратегическото разузнаване. Предоставянето на определен вид информация на крайния потребител, неминуемо оказва влияние върху неговите решения. Степента на това влияние е различна и често се определя от субективни фактори. 
Информационното влияние е определящо за авторитета на аналитичните звена. От своя страна това предполага непрекъснато усъвършенстване на процесите на предоставяне на информация и изготвяне на заключителни анализи. Основната цел на това усъвършенстване е изграждане и съхраняване на репутацията на структурата и нейните служители.
Поради спецификата на своята дейност стратегическото разузнаване може да участва в процесите на планиране, преориентиране, дискредитиране или предотвратяване на различни събития и процеси. Тези събития и процеси бигхамогли да имат както чисто военен характер, така и социално-политически, финансов, технологичен или друг вид характер. Степента на въздействие от страна на стратегическото разузнаване върху тези процеси е функция на тяхното влияние върху националната сигурност и държавните интереси.
В случай на крайна необходимост се допуска определени концепции, факти и изводи, които са елемент от работата на аналитичните звена да получат широко медийно популяризиране. Подобен вид оперативна дейност би следвало да се извършва, тогава и само тогава когато е налице необходимост от въздействие върху по-малки или по-големи групи от обществото или конкретни лица.
Разгласяването на информация би следвало да се реализира както в електронните медии така и в печатните издания. По този начин би се постигнало по-голямо доверие сред аудиторията. Техническото оформление на материалите се предоставя на външни редактори и медийни експерти, с които са изградени доверителни отношения.

 

2. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Добре изградена система на влияние е тази, която позволява значителни изменения в желаната посока при минимално въздействие в ключови точки.

 

Способите, позволяващи въздействие върху големи групи се различават от тези, които биха могли да бъдат използвани спрямо конкретен субект.
Влиянието върху конкретен човек може да бъде осъществено по следните начини:

• Облекчаване или затрудняване условията на съществуване;
• Облекчаване или затрудняване на кариерното развитие;
• Формиране или разрушаване на дружески или семейни взаимоотношения;
• Предоставяне на определен вид информация, чиято цел е да създаде положително или лошо впечатление;
• Предоставяне или възпрепятстване на получаването на определен вид информация;
• Предложения, при определени условия на изпълнения и др..

Основните алтернативи на информационното влияние, според начина на въздействие са:

• Ситуационно влияние – Въздействие върху поведението на субекта посредством изкуствено създадени обстоятелства, способстващи формирането на определени представи.
• Пряко въздействие – Посредством силови методи, психотропни перепарати и/или използване на зависимости с цел налагане на определени норми на поведение или социални ценности. 
• Обратно психосоматично въздействие – Реализира се посредством въздействие на организма като цяло. 

Обратните психосоматични въздействия са едно от перспективните, но слабоизучени направления. При тях промяната в общата физиология, влияе на поведенческите реакции. На практика такъв тип въздействия могат да бъдат контролирани посредством изменения в заобикалящата индивида среда. Психосоматичните въздействия имат индиректен характер, но могат да бъдат много ефективни, поради несъзнателният си характер.
Информационното влияние се разделя на следните видове:

• Базово – Формиращо определен вид възприятия и поведенчески модели; 
• Непосредствено – Посредством сведения, които се предават непосредствено на обекта;
• Коствено – В този случай сведенията се предват на обекта, индиректно, при използване на свързани със субекта лица и източници на информация;
• Явно – Когато субектът знае за оказването върху него въздействие и предприема мерки за противодействие;
• Скрито – Когато субектът предполага, но не разполага с доказателства, че спрямо него се прилага информационно въздействие.

 

3. МЕТОДИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Методите на информационно въздействие никога и при никакъв повод не бива да бъдат обвързвани с морални принципи.

 

Самият факт на осъществяване на външно въздействие е неморален. Това, което е важно да се отчита е, че въздействието се основава на емоционална нестабилност, а провокирането на логическа последователност.

Основните прийоми на информационно въздействие са:

•  Използване на склонноста на субекта към самоизмама – Съобщава му се само и единствено, това, което очаква да научи;
• Използване на недоверието на субекта – Съобщава се противоположна на информацията, която обекта би следвало да получи. Желателно е това да се извършва посредством източник, който обекта подозира;
• Използване интелекта на субекта – На субекта се предоставя информация, която той би следвало да възприеме, като опит за измама,  базиран на неговото недоверие или склоннотта му към самоизмама.

За постигане на по-висока ефективност е добре да бъдат използвани следните слабости:

• Стремеж към гарантирана беопасност;
• Желание за обществена популярност и медийно присъствие;
• Стремеж към кариерно издигане;
• Слабост към лесно забогатяване;
• Специфични сексуални предпочитания;
• Стремеж към постигане на справедливост;
• Силна привързаност към семейството, децата и близките;
• Проява на състрадание и др.. 

Това, което може да се приеме за основно правило в работата на стратегическото разузнаване е, че всеки един индивид е подвластен на информационно въздействие. Много по-лесно е някой да бъде подтикнат да извърши действия, които съответстват на неговите вътрешни нагласи и убеждения, както и неща, които вече е вършил, отколкото обратното.

 

Информационното влияние трябва да се осъществява тогава и само тогава, когато обектът на въздействие се намира в подходящо за целта психологично състояние.

 

За да бъде управляван този процес е нужно да бъдат създадени необходимите външни фактори, така, че всичко да изглежда като случайност. Обектът трябва да изгради вътрешна убеденост, че действията му са инициирани по негова воля и съобразно неговите планове,

При осъществяване на информационно въздействив винаги съществува опасност от грешки в резултат на случайно стечение на обстоятелствата. Такъв тип грешки биха могли да доведат до различен от очаквания резултат.

Информационното въздействие би имало максимален ефект само и единствено в случаите, когато съществува максимално точна представа за психологичното състояние на обекта. В същото време обаче процесът на въздействие би следвало да се извършва последователно и систематично. Необходимо е резултатите от всеки един етап от оперативното  мероприятие да бъдат подлагани на внимателен анализ и ако се налага да бъдат въвеждани корекции.

Не винаги прилагането на информационно влияние има желания резултат. В редица случаи изискуемите ресурси са неоправдано големи. Тогава е добре да бъдат използвани алтернативни методи, които биха довели до желаните резултати, при по-малки разходи.

 

4. ТЕОРИЯ НА ВЛИЯНИЕТО

(infection theory)

Влиянието оказва въздействие само върху този от факторите, който представлява интерес за отделния индивид.

 

Понятието влияние е много по-широко от понятието управление. Управлението се отнася до всеки един елемент или процес, свързани с обекта. Влиянето е насочено само към онези фактори, от които зависи състоянието на обекта.

Управлението е основен елемент на военните, техническите и финансовите системи. В социално-политическата сфера е по-скоро изключение. Взаимодействието между субектите, от които е изграден социумът се осъществява преди всичко посредством упражняване на влияние.

Във всеки един обект може да се разграничат компоненти, които се поддават на влияние и такива които са невъзприемчиви към външно въздействие.

 

Фиг.1. Зони на влияние в рамките на обекта на въздействие.

 

Всеки един от елементите на обекта може да промени на даден етап принадлежността си към един или друг компонент. Тази динамика може да има както благоприятни така и негативни последсвия за процеса на упражняване на влияние.

Възможните причини обектът да се поддава на влияние без да може да бъде управляван са:

• Конкуретно въздействие от страна на други субекти и обекти;
• Конкуриращо въздействие на вътрешни фактори;
• Неадекватна представа за обекта.

Причините за упражняване на въздействие вместо управление са:

• Невъзможност за непосредствено управление;
• Скрито управление на процесите и манипулиране на резултатите;
• Икономия на ресурси.

Върху всяка една система, независимо от нейната сложност може да бъде управжено влияние посредством пряко или коствено използване на нейните информационни, енергетични и веществени входни точки. Алтернатива на този подход е непосредственото въздействие върху вътрешните процеси.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Верижна реакциия ще наричаме процес, при който елементът, спрямо който е упраежено вънншно въздействие, го разпространява върху всички елементи на наблюдавания обект, с които се намира в пряко или коствено взаимодействие.

 

Подобен тип верижна реакция се дефинира като „епидемия”. Епидемията преустановява своето разпространение тогава когато всички феномени, които са в състояние да възприемат и предадат външното въздействие са изчерпани.

Възможно е една верижна реакция да предизвика една или няколко верижни реакции, които не са били предварително планирани. В рози случай възниква опасност от появата на неконтролируеми процеси.

Различаваме следните видове механизми на влияние:

• Влияние, при което използваните ресурси са равни или по-големи от използваните от обекта в резултат на настъпилите изменения (силово въздействие върху обекта);
• Влияние, при което използваните ресурсните разходи са по-малки от използваните от обекта в резултат на настъпилите промени (управление с по-малки сили);
• Влияние предизвикващо верижна реакция, в резултат на която обектът се нуждае от все по-голямо количество ресурси, за да запази своята цялост (управление на сложни обекти, посредством слаби въздействия).

Пропагандата, манипулацията на масовото съзнание, когнитивната агресия и информационната диверсия са типични примери за влияние, предизвикващо верижна реакция.

Резултатите от прилагането на външно въздействие са толкова по-големи, колкото по-неустойчива е вътрешната структутра на обекта. Основният проблем е, че тези реезултати са твърде неопределени от стратегическа гледна точка.

 

Пример

Една от основните прични Китай да започне през 1972 година тайни преговори с държавната администрация на САЩ е реакцията на разпространяваните в Европа и Северна Америка слухове от служители на Първо главно управление на КГБ.

Според тези слухове СССР е е планирал нанасянето на превантивен ядрен удар върху Китай, преди Китай да успее да развие собствена ядрена програма.

Целта на това оперативно мероприятие е била да бъде заставен Пекин да възобнови преговорите, свързани с пограничните конфликти. Резултатът обаче се оказва съвсем различен от очакваното, независимо, че дезинформацията постига очакваният ефект. Китай приема лъжата за истина и това принуждава ръководството на ККП да потърси контакти с администрацията на президента Никсън.

 

Пропагандата е разноводност на информационното влияние.

Пропагандата не бива да се бърка с манипулация на масовото съзнание. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Пропагандата е  открито разпространение на възгледи, аргументи, сведения и факти с цел формиране на определени обществени нагласи.

 

Думата „пропаганда” произлиза от латинският термин „propaganda”, което в дословен превод означава „подлежащо на разпространение”.

Различаваме два вида пропаганда:

• Позитивка (конструктивна) пропаганда –  Основната цел на този вид пропаганда е постигане на социална хармония, в съответствие с общоприетите обществени норми. Конструктивната пропаганда е не преследва манишулативни цели и се осъществява в интерес на тези, към които е насочена. Тя обслужва интересите на обществото, а не на ограничен кръг лица.
• Негативна (деструктивна) пропаганда – Нейното предназначение е да налага неприемливи убеждения, посредстявом разпалване на социално напрежение, изостряне на обществените противоречия и екскалация на конфликтите. Тази технология трайно формира в масовото съзнание образа на „врага”, използвайки за целта идейни убеждения и стереотипи. Основната функция на негативната пропаганда е създаване на паралелна реалност, която се характеризира с деформирана ценностна система. Използва се за манипулиране на масите, с цел защита интересите на ограничен кръг лица. 

Военната пропаганда включва следните елементи:

• Пропаганда на военните успехи;
• Пропаганда, посредством критичен анализ на грешките;
• Пропаганда посредством внушаване на страх от поражение.

 

Пример

Типичен пример за ефективността на военната пропаганда е войната във Виетнам, по време на която над двеста и петдесет хиляди военнослужащи от Виетнамската народна армия (Quân Đội Nhân Dân Việt Nam), доброволно преминават на страната на противника.

От икономическа гледна точка ликвидирането на един военослужещ от Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам  (Mặt trận Dân tộc Giải phóng miền Nam Việt Nam), струва на армията на САЩ средно 400 000 USD (четиристотин хиляди долара). Пропагандното въздействие на един войник, предал се в плен е струвало средно 125 USD (сто двадесет и пет долара).

 

Ефективната пропаганда не предполага използване на дезинформация.

 

Добрата пропаганда използва тенденциозно подбрани факти, чиято истинност не би могла да бъде оспорена. Допуска се използването на дезинформация тогава и само тогава, когато това е крайно наложително или наличният ресур е недостатъчен. В този случай обаче трябва да бъде предвидена възможността от възможни неблагоприятни последствия. От гледна стратегическа гледна точка, използването на дезинформация за пропагандни цели е нежелателно.

 

( следва продължение )

 

P.S. Всичко, което изглежда като случайност е добре планирано оперативно мероприятие от някой, който цели постигане на конкретна цел. В кибернетичната война няма място за емоции и морал. Те генерират грешки, а стратегическите грешки имат необратим характер.

 

Редактирано Май 11, 2023 от Avatara

[Avatara]

ИНФОРМАЦИОННО ВЛИЯНИЕ

(продължение)

 

5. МОРАЛНИ АСПЕКТИ НА ВЛИЯНИЕТО

В случай, че е констатирано, че заеманата позиция е неправилна е нужно да се положат максимални усилия тя да бъде своевременнот коригирана.

 

Една от най-често допусканите стратегически грешки е опита за силово налагане на погрешна позиция. Нежеланието за анализ на допуснатите грешки и коригиране на констатираните пропуски би могло да има отрицателни последствия, като в някои случаи те биха имали необратим характер. 

Признаването на допуснатите грешки би могло да бъде извършено под различна форма и по различен начин.

Използването на неколегиални методи в разузнавателната дейност са нежелани, независимо от целта, която се преследва. Подобни методи биха могли не само да дискретизират, субекта, който ги използва, но и да уронят репутацията на институцията като цяло. Това правило важи и в отношението към противника.

Има голяма разлика между въвеждане на противника в заблуждение, относно реалната дислокация на мотострелковите подразделения дезинформационна кампания, целяща да дискредитира комадването на противника пред обществеността. Неверните твърдения не гарантират стратегическо предимство. Емоционалните обвинения са проява на слабост и некомпетентност и би следвало да бъдат старателно избягвани.

Сътрудничеството изисква готовност за обмен на информация и оказване на съдействие в случай на необходимост. Това предполага наличие на доверие. Доверието се гради на база взаимна изгода. Всяка една от страните би следвало да бъде удовлетворена от установените отношения. Сътрудничеството не може да съществува, ако една от страните го използва за постигане на користни цели.

Враждуващите страни би следвало да се въздържат от определен вид действия. Това може да бъде въз основа на писмени или негласни споразумения. Ако една от страните наруши тези споразумения тя ще получи решаващо тактическо предимство, но ще наруши стратегическото равновесие. Нарушаването на стратегическото равновесие може да има трайни негативни последствия. Като типичен ример за това бихме могли да посочим отношенията между САЩ, Великобритания и СССР след края на Втората световна война.

 

6. МАНИПУЛИРАНЕ НА РЪКОВОДСТВОТО

Манипулирането е процес, при който в резултат на индиректно въздействие субекта бива принуден да предпиеме определени действия.

 

Задължително условие за успеха на едно манипулационно мероприятие е манипулираният обект да не подозира за оказваното върху него въздействие. Важно е да се знае, че не винаги манипулацията е планирана. Също така е възможно обекта на манипулация да бъде обект на манипулация от страна на някой друг, за който не подозираме.

За кибернетичната атака най-важно е манипулирането на ръководните кадри. Основните средства за упражняване на влияние над управляващите субекти са:

• Предоставяне на аналитични доклади, становища, проекти, както и допълнителна информация по теми, които биха представлявали интерес за тях;
• Влияние на най-близкото обкръжение на лидерите, при което специално внимание се отделя на лицата, на които те гласувано доверие;
• Влияние върху събития, които са от значение за лидерите и които определят техните решения и последващи действия.

 

При манипулирането на ръководните субекти е нужно да се отчита, че хората са склонни да се поддават на въздействие, към което са предразположени. Предразположението се основава на инстинкти, представи, идеологически убеждения и емоционални предпочитания.

Основните причини субектът да бъде манипулиран са:

• Незачитане на експертното мнение – Субектът не притежава нужните познания. Не разполага с необходимата теоретична база и жизнен опит. Живее с представите, които е изградил за реалността, без да отчита обективно настъпилите изменения. В същото време субекта приема, че е прав дори когато допуска очевидни грешки.
• Прекалена самостоятелност – Събектът провежда самостоятелни проучвания, въз основа на които прави погрешни заключения. По-лошият вариянт е когато се опитва да анализира повече от необходимите за целта сведения. Често срещана грешка при лидерите е, че считат, че прекалената информираност им позволява да вземат по-добри решения.
• Използване на чужди мнения и идеи – В случай, че са изправени пред проблем, който не познават, лидерите търсят експертно мнение, но вместо да го използват те се опитват да го представят за свое. В резултат на това се получава деформация на резултатните анализи, която не съответства на реалността. 

В своя труд „Room 39: Naval Intelligence in Action” , Д.Маклахан  (McLachlan D.) обяснява подробно защо манипулацията трябва да следва натрапчивите идеи, на субекта, който е обект на информационно въздействие. Като пример за това той посочва дезинформационната кампания, предхождаща десанта в Нормандия. При планирането на тази кампания е отчетено, че Адолф Хитлер от години е убден, че истинската опасност е възможен десант на съюзниците в Норвегия.

В случаите, когато лидерът е прекалено самостоятелен трябва да бъде предоставяна тенденциозна информация или произволно подбрани сведения. По този начин той би загубил ориентация и способност за критичен анализ. Когато това бъде констатирано би следвало да му бъде внушено подходящо решение.

В случай, че субектът има слабост към присвояване на чужди идеи манипулацията би следвало да бъде насочена към експертите, на които той се доверява.

Възможна е и взаимна манипулация между отделните лидери. В този случай те обменят деформирани (изкривени) представи за случващото се, което би могло да доведе до тяхното взаимно елиминиране.

Когато манипулацията се извършва посредством лица от близкото обкръжение трябва да се знае, че те също биха могли да бъдат „агенти на влияние”. Това означава, че манипулираните обекти от своя страна са в състояние да се опитват да манипулират други обекти.

Когато се използват междинни звена за провеждане на информационно въздействие над ръководни субекти е задължително оперативното звено да не извършва дености, които не са характерни за него. Това означава, че посредника по никакъв начин не би следвало да променя правилата на поведение, които е следвал, преди да пристъпи към изпълнение на заданието.

Манипулацията може да има и огледално въздействие, върху този, който я прилага.

 

Всеки един ръководител е заинтересован резултатите от дейността на структурата, която ръководи да съвпадат с неговите възгледи.

 

Това е може да се приеме за една от най-големите заплахи, пред които са изправени аналитичните структури. Ако трябва отново да цитиране Д.Маклахан, кадровите офицери и политическият актив се стремят да предоставят на своите ръководители такъв тип информация, която би ги удовлетворила.

Подобен тип действия са по-скоро общовалидно правило, отколкото изключение. Те са типичен пример за това как разузнавателната информация бива умишлено манипулирана, за да послужи като оправдание за предварително взети решения.

Ако мнението на ръководството не съвпада с обективната реалност е необходимо да се потърсят способи за елиминиране на нежеланите решения преди те да са приведени в изпълнение.

В случай, че подчинението е задължителен елемент е нужно да се пристъпи към действия, чиято цел е да убеди ръководството, че то е инициатор на правилните решения, които са му били наложени. Основният проблем в този случай е, че в самите аналитични звена е възможно да има различни виждания, относно това как би следвало да бъде разрешен конкретен проблем. Когато е налице подобна ситуация би следвало да се предприемат мерки за възпрепятстване на ръководството докато не се достигне до ясно единно становище, което да бъде логически обосновано.

За изпълнение на така посочените задачи е необходимо стратегическото разузнаване да извършва постоянен мониторинг на своите главни потребители. Това включва решенията и предприетите от тяхна страна действия по всички ключови проблеми.

Жизненият цикъл на ръководните мнения включва:

• Осъзнаване на необходимостта от формиране на мнение – Мнението все още не е формулирано, но е налице необходимост. В този случай е налице колебание между различни крайни варианти;
• Възникване на мнение – Възможно е то да не е окончателно. Това позволява да му бъде повлияно;
• Изграждане на мнение – Мнението се възприема от ръководството като очевидно и правилно;
• Утвърждаване на мнение – Отслабва интересът към информацията, която би могла да потвърди или опровергае утвърденото мнение.
• Реализация - Реализиране на действия въз основа на изграденото мнение;
• Отпадане на мнението – Отпадане на потребността от изграденото мнение или плавна трансформация към друго мение. В редица случаи това се дължи на разочарование от резултатите, получени в резултат на приетото мнение.

За да бъде запазен авторитетът на лидера е нужно всяко наложено му убеждение да изглежда като логично допълнение към направени от него изводи. Дори да бъде отправена критика тя не бива да засяга реалните достижения на субекта. Критиката би следвало да бъде насочена към малките недостатъци, които лидерите открито признават.

За противодействе на неправилните убеждения на лидерите е нужно да бъдат използвани други убеждения, които да бъдат представени като по-значими от тези, на които се противопоставяме.

Ако лидерът признае своята грешка това би следвало да бъде представено като далновидност, великодушие и справедливост.

 

 

7. НЕУТРАЛИЗАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО

 Всички действия на ръководството, които застрашават изпълнението на стратегически задачи,  би следвало да бъдат неутрализирани.

 

Един от основните методи за дискретизиране на ръководството, в случай на необходимост е свързан с подаването на заявки за разглеждане на голям брой проблеми. Успоредно с това се предоставя неструктурирана, частична информация, която трудно би могла да бъде използвана за конкретни цели. Всяка информация, която няма връзка с проблема се представя като значина и с висок приоритет.

За реализацията на този подход се използват лица, близки до ръководството, както и висши чиновници в държавната администрация.

Съществуват задачи, които ръководството възлага на подчинениете си сътрудници (обикновенно това е рутинна административна или техническа дейност), както и такива, с които предпочита да се занимава самостоятелно. Разпределянето на отговорностите, неминуемо води до разпределение на власт. Всяко едно ръководство се стреми да контролира, колкото е възможно повече от процесите, пряко или коствено свързани с управлението. Липсата на желание да се делегират права и отговорности е проява на управленска слабост, която би следвало да бъде използвана за неутрализация на ръководството.

Дори ръководството да преразпределя постъпващите задачи, ако техният брой е превишил допустимата критична точка това неминуемо би довело до хаос и невъзможност за изпълнение на поставените цели.

• Основените прийоми използвани за генериране на административно пренатоварване са:
• Предоставяне на непоискана информация, от която няма никаква нужда или която е предназначена за други цели;
• Дискредитация на филтриращите звена, в резултат на което се създават дублиращи се структури;
• Предаване на информацията в необработен вид.
• Създаване на допълнителна информационна натовареност, посредством разработка на проекти, лишени от конкретика;
• Генериране на проблеми и междуличностни конфликти.

Един от основните проблеми е, че е много трудно да бъде доказано, че информационната пренатовареност е изкуствено генерирана. В същото време тя е факторът, който генерира неефективност, дезориентация и блокиране на бюрократичния апарат. Причината за това е, че инициаторите на този вид въздействие по никакъв начин не нарушават изградените административни правили и проявяват висока иницииативност.

 

8. МАНИПУЛИРАНЕ НА МАСИТЕ

Манипулацията на масите е метод, посредством в който голямо количество хора биват създадени илюзорни (деформирани) представи за реалността, което позволява управлението на тяхното поведение.

 

В много теоретични разглеждания този термин бива заменен с „манипулация на масовото съзнание”. Обективно погледнато манипулирането на съзнанието е елемент от широкомащабното манипулиране на масите, което би могло да бъде извършвано и с други средства.

От стратегическа гледна точка информационното влияние в конкретния случай би следвало да акцентира върху идеологическата, ценностна и социална ориентация на индивидите. Това се постига посредством изменения в образователния процес, културата и изкуството, средствата и начините за осведомяване.

Целите на стратегическата намеса биха могли да бъдат:

• Деструктивни – Подчинение, объркване, унишожение на нацията;
• Адаптационни – Приспособяване към нови условия и среда;
• Консервативни – Съхраняване на традициите и националната идентичност.

 

Възможните цели в случай на провеждане на активни, оперативни мероприятия биха могли да бъдат:

• Предопределяне на изборните резултати;
• Предотвратяване или предизвикване на масови мероприятия и безпорядък;
• Усилване или отслабване на инфлационните очаквания;
• Финансова дестабилизация;
• Социална дестабилизация;
• Разрушаване на промишлената инфраструктура;
• Дестабилизаця на селското стопанство;
• Блокиране на транспортната инфраструктура и др..

Методите, посредством които се упражнява въздействие върху масовото съзнание са както следва:

• Контрол на средствата за масово осведомяване;
• Организиране и провеждане на масови мероприятия;
• Разпространение на слухове;
• Намеса в образователния процес;
• Провеждане на различни по вид и съдържание реформи;
• Организиране на мероприятия с участие на държавни и общински служители и др..

Технологиите на манипулиране на масовото съзнание са изключително ефективни, когато се цели дестабилизация на държавата. Причината за това е, че хората вярват, че са в състояние да мислят самостоятелно, но реално те са обект на информационно въздействие. Всички техни реакции са подчинени на упражняваната върху съзнанието им когнитивна агресия.

 

Най-често въздействието върху масите се осъществява посредством средствата за масово осведомяване.

 

Специализираните звена никога не провеждат непосредствени пропагандни мероприятия. Те въздействат индиректно върху насоките на осъществяваното информационно влияние. Когато се налага пряка намеса в дейността на медиите е добре това да се прави посредством съществуващите регулаторни органи.

Стандартна практика е журналистите да бъдат използвани (съзнателно или несъзнателно), като нещатни агенти на различни ведомства. Една от най-приемливите форми е посредством финансиране от страна на Министерство на финансите. Финансирането би следвало да се извършва под формата на програми, за които официално медията или нейни представители кандидатстват. По този начин, процесите на вербуване ще бъдат представени пред обществото като „прозрачна процедура за повишаване обективността на медиите”.

Това, което е важно да се знае е, че както медиите, така и културните  и образователните институции са силно финансово и властово зависими, с всички призтичащи от това последствия. Финансовата стабилност на тези структури е подчинена на гарантирането или отсъствието на държавно субсидиране. Идеята, че те са в състояние да се издържат самостоятелно е заблуда, която би следвало да бъде поддържана, за да се запази вличнието върху тях.

Медийните структури, които предоставят информация за финансовата стабилност и/или кредитният рейтинг са изключително удобен инструмент за предизвикване на финансови кризи.

От първостепенно значение за всяка една администрация е да блокира възможността за информационно въздействие на чужда държава или военно политически блок.

Една от най-често допусканите грешки в този случай е да се прибягва до открити обвинения, насочени към чужди разузнавателни служби. Към настоящият момент не съществува специализирана агенция,която публично би оповестила секретната информация, която е успяла да придобние в резултат на своята дейност. Ако такъв тип информация стане достояние на медиите, това би означавало, че източникът би следвало да се търси някъде другаде.

 

Всеки опит за дискредитиране на чужди разузнавателни агенции, при който се използва медийно влияние би имал изключително тежки последствия за службата, която го инициира.

 

Като типичен пример за подобна грешки бихме могли да посочим медийните кампании на Министерството на държавната сигурност (Ministerium für Staatssicherheit, Stasi) на ГДР, проведени по политически съображения. В резултат на тях контраразузнаването на Източна Германия бе принудено да разкрие много свои агенти под прикритие. Причината за това бе, че те трябваше да се явят като свидетели в съда, за да дадат показания, в хода на заведените срещу техните колеги от външното разузнаване съдебни дела. Ресурсните загуби в резултат на това бяха катастрофални.

Ефективните средства за манипулация на масовото съзнание би следвало да използват интелектуалния потенциал на нацията. Особенно внимание би следвало да се обруща на кинодейците, актьорите и музикантите, чиято работа предполага гарантиран непосредствен досег с масите. Писателите и художниците имат индиректен контакт, който се реализира посредством техните творби. От художниците особен интерес представляват карикатуристите, тъй като те биха могли да бъдат използвани в случай на необходимост от дискредитиране на субект, процес или институция.

Експертите по стратегическо разузнаване би следвало да отделят изключително внимание на различните литературни течения. За разлика от всички други методи за въздействие, съдържанието на една книга е в състояние коренно да промени мирогледа на субекта. Тази специфика налага с авторите да се работи директно. Подобен тип дейност би могла се реализира по следния начин:

• Възлагане на написване на книга, по конкретна тема;
• Предоставянена автора на определен вид информация, която той да използва в своите произведения;
• Привличане на авторите като редактори или рецензенти на подготвяни за печат или издадени ръкописи;
• Съдействие за издаване на произведенията на автора в т.ч. и в други държави;
• Организиране на творчески командировки, семинари, интервюта, покани за участие в публични прояви и др..

При всички случаи обаче е нужно ръкописите на автора да бъдат изготвени в пълно съответствие с оперативните изисквания и да отговаря на поставената стратегическа цел.

Така описаните методики не се прилагат спрямо всички автори и всички книги. За стратегическото разузнаване значение имат само онези издания, които генерират радикално идеи. Под радикални не бива да се разбират само и единствено политически или религиозни такива. Също така е нужно да се обърне внимание на отнопението на автора към секретните служби. Желателно е това отношение да бъде положително и авторът да изгражда положителен образ на аналитичните звена.

 

 

9. ПОДКРЕПА НА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ

Задължително е в своята работа звената, занимаващи се с кибернетична война е да заделят ресурс за подкрепят група интелектуалци.

 

Тази подкрепа би следвало да бъде индиректна и да се реализира посредствоем един от следните способи:

• Предоставяне на труднодостъпни издания и периодични издания;
• Гарантиране на достъп до специализирани бази от данни;
• Привличане като външни консултанти, при решаване на стратегичесски проблеми;
• Организиране на работни срещи и семинари;
• Подпомагане на технологичното и кариерно развитие;
• Психологическа поддръжка;
• Оказване на финансова подкрепа за реализиране на проекти от стратегическо значение и др..

Стратегическото разузнаване трябва да подпомага тези хора при разрешаване на техните социално-икономически проблеми, но без това по някакъв начин да уронва достойнството им. При работата с интелектуалците е важно да се отчита, че за тази категория хора изключителна ценност представляват добрите условия за работа, гарантиран достъп до определен вид информация и технически средства както и гарантирано свободно време.

От аналитичните звена се изисква да осъществяват непрекъснат контрол над интелектуалците и да предотвратяват всяка проява на деструктивни тенденции в тяхната дейност. 

 

10. НЕУТРАЛИЗИРАНЕ НА АКТИВИСТИТЕ

За да бъде гарантиран успех на мероприятията, свързани с информационно въздействие е необходимо да се извърши неявно манипулиране или неутрализиране на активистите.

 

В този случай се използват както агентурно-диверсионни действия, така и методи на коствено въздействие. Желателно е манипулацията да бъде индиректна. Основните методи, използвани в този случай са както следва:

• Пренасочване на възгледите;
• Целенасочена дезинформация;
• Публични критики (използват се подставени лица);
• Разпространяване на дискредитиращи сведения;
• Поддръжка на конкурентите;
• Въвличане в слабоефективна дейност;
• Силови методи и др..

Един от най-ефективните методи за въздействие върху политическите и гражданскит активисти е посредством средствата за масова информация (СМИ). Използването на социални мрежи, както и специфични културни и художествени инициативи са задължителни елементи от процеса на неутрализация.

Ако лицето е обвързано с политическа партия или гражданска структура, която има широка подкрепа сред населението е добре да се използват лица, които са с доказан аввторитет (учени, общественици, културни деятели, и журналисти), както и обществени организации (профсъюзни, хуманитари, неправителствени и др.).

 

Независимо от избрания подход за информационно въздействие върху общественото съзнание то трябва да бъде максимално агресивно провеждано.

 

От изключително значение е да се намерят опорни пунктове, които биха противопоставили активистите и техните поддръжници.

Преди да се пристъпи към непосредствена неутрализация е необходимо да бъде детайлно проучени мотивите, определящи действията на обекта. Това е стандартна аналитична задача. При нейното решаване не бива да се взимат под внимание публичните прояви на обекта. Това, на което е нужно да се обърне специално внимание е какво той се опитва да прикрие (какво не желае да получи обществена разгласа). За тази цел се изготвя индивидуална характеристика, която трябва да включва следната информация:

• Расова принадлежност;
• Етническа принадлежност;
• Физически и психически отклонения (вродени и придобити);
• Семейно положение;
• Обществен и икономически статус;
• Образователен ценз и др..

 

( със съкращения )

 

ВАЖНО!

Всички материали по темата са публикувани само и единствено с образователна цел. Абсолютно се забранява тяхното използване с користни или друг вид цели, както за медийно, финансово и/или политическо въздействие.

 

Надявам се тази информация да бъде от полза при тези, които се занимават с корпоративна сигурност.

[Avatara]

„Ако информацията е неточна, бързината губи смисъла си.”

Дейвид Балдачи 2005: 257

 

СРЕДСТВА ЗА АНАЛИТИЧНА ОБРАБОТКА

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Едно от перспективните направления в работата на стратегическите звена е разработката на системи за автоматична агрегация на данни и техния последващ анализ.

Тези системи се използват като инструмент за гарантиране на информационното и аналитично обезпечаване на разузнавателни, политически и икономически структури. 

Типичен пример за такъв тип приложения е агрегаторът на данни TAIGA (Тгаitеment Automatique de I`information Geopolitique D`actualite – автоматична обработка на актуална геополитическа информация). 
Това приложение е използвано от френските разузнавателни служби в продължение на единадесет години преди да бъде разсекретено. След неговото разсекретяване то се ползва от икономически структури. Noemic, която заменя Taiga, не само сканира но и автоматично осъществява „обединяване на източниците”. Тя е в състояние да обработва информацията със скорост от над един милиард знака в секунда. Този семантичен процесор достъпва данни от различни цифрови източници, като при това използва различни комуникационни протоколи. В същото се отделят и систематизират концепции, метафори както и съвкупности от идеи. 

Ако, примерно, бъде поставена задача да се обработи информацията, свързана с разработката на баражни боеприпаси за последните пет години Noemic ще се справи с задачата в рамките на няколко часа. При това получените резултати ще бъдат удобно структурирани. 

Topic e американски аналог на френските автоматизирани системи. Както Taiga така и той първоначално е разработен за нуждите на стратегическото разузнаване от калифорнийската компания Verity. Тя се счита за един от лидерите в областта на създаване на автоматизирани системи за обработката на цифрови данни. Други компании като Intelligent Search Solutions обслужват нуждите на концептуалното и конкурентно разузнаване. Компанията InfoTracer, осъществява разработка на приложения, за агрегация на икономическа информация от открити източници. 

За осъществяването на първичната филтрация на информацията всички изброени системи използват ключови думи или регулярни изрази.

Получените резултати се записват в междинна база данни. От тях, посредством набор от структурирани заявки, се извлича информацията, използвана от аналитиците. Различен от този подход се прилага в проекта Black Screen на Gate-92 DG. При него се достъпва цялата информация, която физически е разположена на сървърите. След това тя се разпределя в сегментирани групи, а потребителят използва стандартен или специализиран клиент (out of browser client), който му позволява да задава различни комбинации от критерии за търсене. В този случай заявките не се изпълняват от оригиналния източник, а от негово огледално копие. Окончателната обработката се извършва от децентрализирани REST (Representational State Transfer) сървъри.

Подобен децентрализиран механизъм в момента се използва от Департаментът на отбраната на САЩ (United States Department of Defense, DoD), при изграждането на информационни системи за нуждите на отбраната.

Предимствата на този подход е, че се елиминира възможното дублиране на източници, както и изключително голямата гъвкавост. В този случай обработката на заявките не е подчинена на конкретен алгоритъм, а се изменя динамично. Най-голямото предимство обаче си остава възможността за създаване високозащитени, специализирани СУБД (Системи за Управление на Бази Данни), използващи обектно-релационна защита до ниво запис.

 

2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ СРЕДСТВА

Класификацията на техническите и програмните средства, използвани в стратегическото разузнаване никога няма да бъде достатъчно прецизна.

Този парадокс се дължи на факта, че технологичното развитие е динамичен процес, който следва своя логика. Използваните технически и програмни средства ще бъдат следствие (резултат) от този процес, а не негов елемент. Това налага непрекъснато обновяване и актуализация на съществуващите класификации, с оглед настъпилите технологични промени.

Този парадокс се дължи на факта, че технологичното развитие е динамичен процес, който следва своя логика. Използваните технически и програмни средства ще бъдат следствие (резултат) от този процес, а не негов елемент. Това налага непрекъснато обновяване и актуализация на съществуващите класификации, с оглед настъпилите технологични промени.

Според своето предназначение различаваме:

• Средства за получаване на данни;
• Средства за предаване на информация;
• Средства за визуализация на информацията;
• Системи за формална обработка на получената информация;
• Средства за неформална обработка на данните.

Според използваните методи на обработка:

• Системи за статистическа обработка на данните;
• Аналитични системи;
• Специализирани решения за търсене на закономерности;
• Системи за прогнозиране (на база открити закономерности);
• Системи за планиране;
• Средства за контрол на проектите;
• Системи за поддръжка на приети решения;
• Системи за контрол на изпълнението;
• Системи за автоматично управление.

Положителните страни, свързани с практическото използване на подобни решения се изразяват в следното:

• Облекчаване на натоварването, свързано с изпълнение на рутинни действия;
• Ускоряване процесите на предварителна обработка на постъпващите данни;
• Повишаване на общата ефективност на аналитичните звена.

Основните недостатъци на техническите и програмни средства за обработка на постъпващата и налична информация са:

• Прекомерна сложност;
• Ниски нива на надеждност;
• Скъпа експлоатационна поддръжка;
• Възможност за несанкциониран достъп;
• Възможни грешки в резултат на ненадеждни алгоритми (политически грешки), както и на грешки в програмната реализация (системни грешки), които не могат да бъдат локализирани в процеса на разработка.

Като отрицателни явления, възникнали в резултат от използването на автоматизирани системи за обработка на информация може да посочим:

• Съмнения в получените резултати, породени от начина, по който са били получени (влияние на субективния фактор при разработката на базовите алгоритми);
• Наличие на зависимост от определени технически средства (апаратна зависимост);
• Потискане на процеса на развитие на когнитивните способности на индивида.

Използването на технически средства, облекчаващи интелектуалната дейност, неминуемо води до деградация на интелектуалните способности в по-малка или по-голяма степен. Това би следвало да се отчита и да се търсят алтернативни решения за разрешаване на този проблем.

Използването на стандартизирани технически и програмни средства е добре да бъде прилагано тогава и само тогава, когато са налице често възникващи типови задачи. При този тип задачи определяща е бързината, с която ще бъде получен крайния резултат. Регулярното използване на подобни средства позволява повишаване ефективността, в случаите на рутинни аналитични или съпътстващи ги административни действия. Редица държавни учреждения се доверяват за разработката на подобен вид системи на академични звена (преди всичко висши учебни заведения). Подобен подход крие редица рискове. Преподаването и теорията са основополагащ елемент от практическите решения, но те имат своя специфика, която би следвало да бъде отчитана. Независимо, че съществуват редица аналитични методи, позволяващи подобряване качеството на извършваните анализи, ускоряване процесите на планиране и дори „управление на събитията”, всички те са изградени върху извършени допускания (аксиоматичен подход). Някои от тези допускания идеализират средата или не отчитат всички възможни въздействия. В редица случаи, в процеса на разработка се използва чисто интуитивен подход, което би могло да има сериозни последици. Това обаче не означава, че трябва да се откажем напълно от подобен вид решения. Просто те би следвало да бъдат подлагани на допълнителен анализ и (ако това се налага) да бъдат коригирани според конкретните нужди (custom design).

Важно е никога и по никакъв повод да не абсолютизираме експертното мнение. Експертите са специалисти в строго дефинирана област, което силно ограничава спектъра на познанието.

Подобни ограничения, често не позволяват да се достигне до алтернативни решения, които в редица случаи биха били многократно по-ефективни, при това с много по-ниска себестойност. Стратегическото разузнаване е мултидисциплинарно по своята същност и в редица случаи изисква използването на нестандартни аналитични модели, което влиза в противоречие с експертния начин на мислене.

Най-важният фактор за правилното използване на техническите системи е гарантирането на тяхната експлоатационна поддръжка.

Всички въпроси, свързани с последващата техническа и програмна поддръжка би следвало да бъдат внимателно анализирани в етапа на проектиране на заданието. Това изискване често се пренебрегва, което води до нежелани резултати.

 

( следва продължение )

[Avatara]

3. ИНТЕЛЕКТУАЛНИ СИСТЕМИ ЗА ОБРАБОТКА НА ДАННИ

Предназначението на интелектуалните системи за обработка на данни е да облекчат процеса на приемане на крайни решения, посредством автоматизиране на рутинната обработка на информационните масиви.

Първите интелектуални системи се появяват в края на 60-те години на XX-век. Системата DYNAMO разработена от MIT позволява да се симулират определени процеси, въз основа на историята на осъществените транзакции.

От началото на 80-те години на XX век се формират класификация, която включва информационни системи за управление (Management Information System, MIS), изпълнителни информационни системи (Executive Information System, EIS), системи за поддръжка на колективни решения (Group Decision Support Systems, GDSS), системи за подпомагане на вземането на решения в организацията (Organization Decision Support Systems, ODSS) и др..

По своята същност това са специфични програмни модули, способни да обработват информацията на различни нива (от индивидуално до общо организационно), независимо от логиката, която ползват.

Един добър пример е разработената от Texas Instruments за United Airlines система GADS (Gate Assignment Display System), която позволява поддръжка на решения в режим на оперативни действия (Field Operations режим).

Класификацията на системите за обработка на данни може да се извърши по различни признаци. Ако използваме съотношението данни/модел (метод на Стивън Алтер) ще имаме следното разпределение:

• File Drawer Systems (FDS) – Системи, предоставящи достъп до нужните данни;
• Data Analysis Systems (DAS) – Система за бърза обработка (или манипулиране) на постъпващите данни;
• Analysis Information System (AIS) – Реализират достъп до информацията, въз основа на типа на взетите решения;
• Accounting&Financial Model System (AFM) - Системи за анализ на възможните финансови последствия;
• Representation Model System (RMS) – Системи за симулация на възможните последствия;
• Optimization Models System (OMS) – Системи за решаване на оптимизационни задачи;
• Suggestion Models System (SMS) – Системи за построяване на логически изводи, въз основа на набор от правила.

Класификацията въз основа на типа на използваните средства има вида:

• Model Driven – Използва класически модели. Това включва линейни модели, управление на запасите, логистични, финансови и др.;
• Data Driven – Системи, използващи исторически данни или информация за отминали събития;
• Communication Driven – Системи, базирани на приемането на решения от група експерти;
• Document Driven – Представляват индексирано (многомерно) хранилище на документи;
• Knowledge Driven – Системи, базирани на обработка, както на експертни така и на машинни знания.

 

4. СИСТЕМИ ЗА ПОДДРЪЖКА НА РЕШЕНИЯ

Основната функция на автоматизираните системи за поддръжка на решения (Decision Support System, DSS), е да обезпечат гарантирана техническа и програмна обезпеченост, в хода на изпълнение на поставените задачи.

По своята същност това са автоматизирани компютърни системи, които се използват в сложни условия за пълна и обективна оценка на предметната дейност. За анализ и изготвяне на предложение се използват различни методики и алгоритми. Най-често срещаните са информационно търсене, интелектуален анализ, имитационно моделиране, еволюционни изчисления, генетични алгоритми и др..

Според своята функционалност различаваме следните системи за поддръжка:

• Системи облекчаващи събирането, съхраняването и последващата обработка на данните, използвани в процеса на вземане на решения;
• Системи представящи в максимално удобен за потребителя вид данните, използвани в процеса на разработка на различните варианти за изпълнение на поставените задачи;
• Системи предоставящи информация за различните варианти на решаване на поставената задача.

Всяка една система следва своя вътрешна логика, която е подчинена на следните принципи:

• Структуриране на информацията - Разделяне на данните на проблеми, идеи, варианти и др.;
• Подпомагане на процеса на приемане на решение – Евристични процеси, етапи на разработка и др.;
• Генериране на варианти – Автоматично формулиране на различни варианти на решаване на поставената задача;
• Създаване на колекции – Изграждане на колекции (бази) от варианти на решения;
• Система на избор – Автоматично оценяване на всеки един от получените варианти, с оглед подпомагане на избора на оптимално решение;
• Нагледно представяне на резултатите – Система за съпоставяне на вариантите по начин, който би позволил на анализаторите да направят възможно най-правилната оценка.

 

 

Фиг.1. Архитектура на система за поддръжка на решения.

 

В зависимост от това за решаване на какви задачи могат да бъдат използвани, системите за поддръжка се разделят на:

• Универсални – Използват се при решаване на различни по своята същност и значимост задачи;
• Специализирани - Разработват се само и единствено за поддръжка на определен клас задачи;
• Хибридни – Позволяват пренастройване от универсални в специализирани и обратно. Според броят ба потребителите различаваме:
• Едноползвателски – Използват се само от един конкретен потребител;
• Многоползвателски – Използват се от всички членове на екипа.

Според вида на обработваната информация (открита, специализирана или конфиденциална) различаваме:

• Открити – За обработка на информация от публично достъпни източници;
• Специализирани – За обработка на специализирана информация (военна, технологична, икономическа, социално-политическа);
• Конфиденциални – За обработка на класифицирана информация.

Освен така изброените критерии системите за поддръжка се разделят в зависимост от топа на проблемните ситуации, програмната и техническа реализация и пр..

Най-важният елемент на всяка една система са принципите, върху, които тя е изградена.

Тази проста максима често бива пренебрегвана. Това от своя страна води до нежелани нарушения във функционалните характеристики на системата.

 

( следва продължение )